Законът за етажната собственост бе приет през 2010 година и според специалистите още тогава е безнадеждно остарял. За нов се заговори преди година, но проектът за него още не е внесен за четене. Най-голямата недомислица в досегашния е неясният статут на самата етажна собственост. Тя не се води нито юридическо, нито физическо лице. В закона тя е определяна като „неперсонифицирано физическо лице”. Орел, рак и щука, заключават лаконично професионалните домоуправители.
Проблемът с тази юридическа мъгла се появява, когато етажната собственост трябва да получи пари от някакъв наем или друг приход. Обикновено тези документи се пишат на името на домоуправителя на входа. И той, без да иска, става нещо като материалноотговорно лице. Има случаи, когато етажната собственост получава наеми за това, че е отдала с рекламна цел част от фасадата си. Тогава излиза, че домоуправителят трябва да плати данък на НАП. Става въпрос обаче за хиляди етажни собствености в страната. При съдебни спорове наем от реклама за отдадена фасада се формулира като „обезщетение”. Вероятно казусът с неясната формулировка за това какво точно е етажната собственост ще изникне с пълна сила, когато хиляди стари блокове тръгнат на юруш да си вадят технически паспорти преди крайния срок през 2022 година.
Друга слабост на действащия закон е, че ако сега сградата рухне при бедствие, законодателството не посочва кой точно трябва да носи отговорност – строителят или лицето, което е изготвило техническия паспорт на обекта. Лицето, което обследва, трябва не просто да констатира, че сградата е проблемна, а да даде препоръки за усилването <210>. Без проект подобни действия са невъзможни.
По-тежка е ситуацията при сградите без запазени конструктивни планове. При тях за изготвянето на технически паспорт е необходимо да бъде извървян обратният на строителството път – от реални сгради към чертежи на конструкцията. Това е един значително по-сложен и по-скъп процес от проектирането.
Източник: https://www.marica.bg/imoti/rastqshtiqt-problem-etajnata-sobstvenost
